Андрей Райчев: Започна началото на края на ГЕРБ

В дясното текат съществени процеси. ГЕРБ си осигури 2-те години до края на мандата, но на края на мандата ще има друго дясно, което ще направи друга политическа карта на България. Не че ГЕРБ са паднали, но това е началото на края. Това заяви социологът Андрей Райчев. Той коментира възникването на нова десница в страната ни. По думите му: „В София започва едно движение – а започне ли в София, ще стане и в България, което не сме виждали и което е окончателният разпад на малоумния двуполюсен модел“.
Според Райчев в България се появява европейски феномен, което е много добре за страната ни. „Наблюдаваме удивителен, интересен, неочакван феномен“, посочи той. „Манолова не спечели с бесапарски гласове. Тя взе около 100 хил. гласа повече отколкото БСП има на тези избори. Откъде идват? Взимаме най-дясната партия в България – традиционните демократи. Таблиците показват, че над 40% от тези хора, които са инстинктивни антикомунисти, са пуснали за Манолова, а малко над 30% за Фандъкова. Даже те допринасят за намаляването на разликата между двете“, обясни социологът. Според него ако го нямаше този политически сюжет, Фандъкова би била преизбрана.
В България няма нищо по-мръсно от кметски избори, смята Андрей Райчев. Той подчерта, че гласовете си продават не само ромите, а и много българи. Изходът за справяне с проблема е повишаване на избирателната активност. Райчев е категоричен, че оттук насетне Мая Манолова със сигурност ще има участие в страната. Това не е краят, а даже е много добро начало, отбеляза той. Според него тя няма да направи партия, а по скоро ще има мажоритарни участия или да се върне към грижата за обикновения човек.
„Представете си я като лидер на профсъюз например на фона на нашите заспали профсъюзи. Веднага ще видите, че за 2-3 години тази жена ще има огромна роля в България. Тя има лично мажоритарно бъдеще“. Според него обаче е много рано за касиране на изборите. В България има подобно на други страни продължителна, доста силна власт, каза социологът и направи паралел с Полша и Унгария, където лидерите са спечелили управлението на държавата, но са загубили столиците, отчасти паралелът е валиден и с Турция и Москва. „Това показва, че има бавни, но закономерни, промени в Източна Европа. Тези полудиктатури и диктатури, които се появиха след прехода, започват да се разпадат и то точно в местата, където възникнаха“.