Анелия Гешева / ***

На дъното на четвъртата чаша те чакам.
А твоята вярна, незлоблива любима
тъкмо си ляга и, покрита със мрака,
чака ангелски сън. Зад прозореца – зима.
По стъклата студът пак рисува пейзажи
с нежни снежни овчици. И ги води на паша.
Раздели ни декември, но това не е важно,
щом те чакам на дъното на четвъртата чаша.
Тъмен огън -очите на твоите приятели-
ти крещи: „Остави я, разлей я по дрехите,
тя е дяволски кладенец, всички сме патели…“
Ала ти – вместо шуба – навличаш доспехите.
И се втурваш навън, върху снежната угар,
върху своята съвест, съвсем разпиляна.
И крещиш, че не искаш да бъдеш със друга…
(след четвъртата чаша, разбита в тавана)
И стоиш на снега срещу всички илюзии
да замръзне сърцето ти, във което ме има.
Но студът е безсилен, имам верен съюзник –
топъл дъх от леглото на твойта любима.