Анелия Гешева / ***

Селце върху гърба на есента:
припуква кукурузът неприбран,
неокосена слънчева трева,
сякаш рисувана от Левитан.
Едно магаре зад порутен зид
отчита часовете до нощта;
кокошчица и куче – реквизит
на тази самобитна красота.
Напукани пътеки и пети,
обречени на вярност към хармана.
Земята само няма да прости
на хората внезапната измяна.
Така прощално съхне всеки праг,
звучи печално думата „преди“,
че някак си не ти се вярва чак,
че може тук дете да се роди…