Анжела Димчева / Моята синя тъга

Моята синя тъга
не прилича на дъжд.
Моята синя тъга
не облича стари джинси.
В стаята й няма свещ,
нито избеляла снимка.
Моята синя тъга –
с вкус на водорасли,
с коси от нощен хлад
и тяло на шампанско –
аз не мога без теб,
аз не съществувам дори,
моя синя тъга,
не си отивай и за миг,
не си отивай
като догоряла свещ,
не отеснявай като джинси,
моя синя тъга –
невидим летен дъжд
преди магията на есента.