Априловската гимназия в Габрово навърши 190 години

Създаването на светско училище в България е преломен момент в историята на просветното дело у нас. Основателят на Габровското училище е Васил Априлов (1789-1847) – роден в Габрово, високообразован европейски възпитаник и горещ патриот, богат търговец в Одеса. Той замисля откриването на българско светско училище в Габрово през 1831-1832 г. Първи сътрудници на Васил Априлов са Николай Палаузов, братя Мустакови, Иван Бакалоглу, Васил Рашеев и други. Васил Априлов осигурява средства за строеж на сградата и тя е готова през 1834 г.
Преди 190 години в Габрово е открито Първото новобългарско светско взаимно училище. На 14 януари 1835 г. (2 януари стар стил) в Габрово е открито Първото новобългарско светско взаимно училище с преподаване на български език и по метода на взаимоучителното обучение на Бел и Ланкастър. Училището е открито от възрожденския църковен и просветен деец Неофит Рилски, който е и първият учител в него. „Школата е обща – и открай света да дойдат, нека се учат“ – с това послание на Васил Априлов първото българско светско взаимно училище отваря своите врати за всички жадни за знания младежи. Финансовата издръжка на училището е поета от българското население. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища. Обучението се е извършвало на български език и по взаимоучителната метода, при която учителят си служел с помощта на по-напреднали ученици, за да обучават неограничен брой деца. От 1840 г. училището е превърнато в класно училище. Същата година към него се създава и първата в България училищна библиотека от дарените лични книги на неговите благодетели – Васил Априлов и Николай Палаузов.
Васил Априлов завещава 60 000 рубли за превръщането на габровското училище в гимназия. През април 1847 г. Васил Априлов завещава капитал от 60 000 рубли за превръщането на габровското училище в гимназия и за построяването на нова сграда. Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат извеждани на сцената, тяхната участ е забравата“, казва Васил Априлов. По неговата воля в училището се приемат за учение българи не само от Габрово и околността, а от всички краища на страната. На 1 май 1847 г. Васил Априлов заедно с Николай Палаузов изпращат от Одеса писмо до общината в Габрово, в което уточняват: „…Тези момчета трябва да са българчета… Но защото се стараем за тях и за обща полза, нито роднинство, нито дружба, нито селенец (от наше село) не трябва да ни тегли, но ще ся земат, които са по-достойни и учени, нека да са отде да са…“. На 26 август 1873 г., след 21 години строителство, тържествено е открита новата училищна сграда.