Атанас Капралов / Отлитане

В този град няма място за мен!
Всички улици сочат ми края.
И макар да съм в него роден –
като чужд разни псета ме лаят.

Тук на гарван щом хвърля троха,
той проклина ме с клюн на убиец.
Завистта като конска муха
мойта чиста кръв
пие ли, пие…

А властта със ходило на слон
ме подбудва към гнусното дъно.
Тя от мен чака нисък поклон,
но как
торс галактичен
да сгъна?

Аз тавана небесен руша,
влюбвам млади звезди,
търся смисъл,
съразмерен със мойта душа…
Просто долу
съм вече неискан.

В този свят няма място за мен!
На простака с познание преча,
на измамника –
с тон откровен.
Май е време да литна далече –

в друга орбита,
в друг послеслов
на живота ни,
лош и изтъркан…
Но светѝ ми с лъча си,
любов,
че без теб полета ще объркам!