Ахмет Атасой / Късна среща

Ти влезе, без да почукаш на вратата на моя сън,
мигом проговориха сякаш чувствата ми неми:
пак страшни пламъци пламнаха в гърдите ми
щом ти без разрешение нахълта в моя сън.

Не те попитах дори къде беше толкова време
простих изневярата ти даже сред тази омая
и тозчас весели звезди заваляха отгоре ми,
затанцува сякаш всичко в бедната ми стая.

Буйните ти златни коси се разпалиха в мрака
аз напълно ослепях и лудо опиянен бях вече
една сила неудържима към теб ме привлече…
И тогава дъщеря ми до мен се разплака.

Смехът светкавично от лицето ми изчезна,
заедно с мен се изчерви и утринният здрач.
В този момент дълбокоспящата ми жена
изскочи бързо, събудена от детския плач.

Ти излезе без да те изпратя от моя сън,
чувствата ми възбудени до едно замряха,
пламъците буйни в гърдите ми изтляха
ти излезе и не затвори вратата на моя сън.