Ахмет Атасой / Призив

Не ме оставяй смазан под кръста
на съмнението,
позволи ми да сложа глава на коленете ти нежни.
Не ме задържай на самотното кръстовище клето,
светни зеления светофар, бариерата вдигни.

Виж ме колко съм окаян, като скършена тръстика,
този мой болезнен призив никак ли не те мъчи?
Нима не усещаш по устните ми жаждата велика
за една глътка синя вода от твоите небесни очи?

Тази жажда огнена ще ме изгори като съчка,
побързай ти и ме пази от бурята на страховете.
Ах, моят зодиак е най-странният от всички,
защото съдбата ми трудна Сатаната плете.

Когато видя в лицето ти прозренията чудесни,
тайните си докрай смело ще споделя с тебе.
Греховете като се заровят в забравените песни,
ти, дете, ще ме пренесеш на седмото небе.

Проникни в сърцето ми с погледите си чудни,
за да се почувствам лек като облак след дъжд,
за да кажа: „моето дете е невероятно разумно,
защото един простен грешник си избра за мъж”.

Светни зеления светофар, бариерите вдигни,
не ме задържай на самотното кръстовище клето:
позволи ми да сложа глава на коленете ти мили,
не ме оставяй смазан под кръста на съмнението.