Белослав отбелязва 36 г. от обявяването си за град

Белослав отбелязва 36 години от обявяването на селището за град на днешния Димитровден. Според исторически данни селището е съществувало още през Втората българска държава под името Крушево. През ХVІ век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към ХVІІІ век от името е останало само Гебедже. Селото е преименувано на Белево с височайши доклад 3662 от 7 април 1882 година и на Белослав с министерска заповед 27 юни 1940 година Белослав е обявен за град през 1981 година с Указ 2190 от 20 октомври, затова празникът на града се чества на 26 октомври – Димитровден.
Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността „Побити камъни”, където са открити най-старите археологически находки. От тогава до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот. През енеолитната и бронзовата епоха е процъфтявала изчезнала цивилизация, свързана с десетки езерни наколни селища, пръснати край двата бряга. Първото наколно селище е открито през 1923 г. край село Страшимирово и е познато в науката с името „Страшимирово –І”. Днес вече са установени местата на 10 наколни селища и се счита, че районът е бил гъсто населен за времето си. Околността на Белослав била населена сравнително плътно от тракийско население, за чието присъствие говорят намерените археологически материали и останки от няколко тракийски селища. Римското владичество изиграло голяма роля за обществено-икономическото развитие на населението в днешните земи на Белослав. За времето от 71 до 107 г. от н.е. Белославските земи били включени в градската територия на Одесос, след 107 г. те преминали към територията на Марцианопол, което продължило до неговото загиване през VІІ век.
През 1865 година е построена и първата българска църква в селото. От 1866 година в църковния двор, дарен от двама местни жители, започва строеж на училищна сграда. Школото е разполагало с две класни стаи и една за учителя. Било изградено от камък и здрав дъбов материал, а на стряхата били поставени двете църковни камбани. Старата църква и Поповото училище били разрушени в средата на 30-те години на ХХ век. Стената на училището е запазена като част от зида около църковния двор на действащия днес храм „Свети Димитър Солунски“.
По време на Руско-турската освободителна война в с. Гебедже съществувал нелегален комитет, който събирал и доставял необходимите сведения за русите. С подписване на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 година, съгласно установената демаркационна линия Гебедже, заедно с Варна, Провадия и Шумен остават в турската зона. След подписването на Берлинския договор на 13 юли 1878 година, турските войски бавно се оттеглят към Варна. На 13 август 1878 година с настъплението 71-ви Белевски полк и установяването на двата батальона за месец в с. Гебедже, турската власт престава да съществува. На 17 август 1878 година към тях се присъединил и трети батальон, като по този начин за Гебедже дошло освобождението. На 18 август 1878 година Белевският полк заминава за Варна, като преди заминаването си поставят голям черен дървен кръст на „Бели баир“ с височина 2.5 м. над земята. През 1936 година поради износване дървеният кръст е заменен с железен такъв, като височината е запазена, а през 1978 година по случай 100 години от Освобождението на България от турско робство железният кръст е заменен с нов железен, като е спазен първоначалния начин на кръстосване и са вградени цветни стъкла.