Борислав Владиков / Камъкът

Не е могъл да издържи –
предали са го пясъци ронливи.
А камъкът на място си тежи.
Изхвърлят го от пътища и ниви.

Там, долу, в бездните, когато спре,
не си мислете, че е свършил.
Човекът щеше да умре,
без неговата трайност – недовършен.

Високо в небесата или тук,
или зарит дълбоко във земята,
искри, когато го ударят с чук,
напук на тъмнината.