Борис Димовски“ „Аз съм един благородник, макар и от село“

На 20 октомври се навършват сто години от рождението на художника Борис Димовски (1925-2007): създател на творчество, което не бе част от културната ни индустрия, независимо че поне три десетилетия стилът му – и със своята оригиналност, и със острата си социалност – доминираше над всичко сред визуалните изкуства у нас. Това написа Калин Николов, художник и изкуствовед и един от учениците на Борис Димовски.
Рисуваното при него владееше надмощие и върху онези сфери на „неспортсменски“ мандат, с които разполагаше върхушката и любимците ѝ. Последното не се нуждае от особени доказателства, не само заради всеизвестната илюстрация, прасето, чиито няколко сантиметра големина преобърнаха каруцата на охраненото и охраняваното родно изкуство. Нито пък нарисуваното от него се изчерпва с травматичното въздействие, което то бе оказало върху самочувствието на управленската хегемония…
Още преди доста месеци Зелма Алмалех ми поиска текст, за да отбележим годишнината на художника. Обаче в конкретния случай поводът едва ли би намерил по-точен израз извън максимално доближаване до самия Димовски, до неговата мисъл и гледните му точки, освен като му „дадем думата“. Когато ситуацията след 10 ноември го направи депутат, двамата не можехме да се виждаме така както преди. Срещите ставаха или много рано сутрин, или по-късно вечер. Едни тогавашни редакции ми поискаха да го помоля да сподели за тях някои от наблюденията си от бурното време. И той се съгласи да проведем дори разговор във формата на интервю, от който обаче бяха поместени само няколко фрагмента, а всъщност бе доста по-панорамен.
Нямах някакъв опит с жанра, обаче пък той говореше относително бавно, сигурен в думите, които записвах. Едва ли ще намеря по-добър шанс да възвърна присъствието на художника за повода, а казаното от него да срещне онези наши емоции от тогавашните 1990 и 1991… Без съмнение споделеното на масичката в едно малко кафене около Спортната палата би могло и да се съпостави с днешните всякакви пътища от несвършващия преход. Отново да се съберем отново с всички, които помнят как живееха с творчеството му; които разбират стойността на Борис Димовски за изкуството и съвременната ни история. (В личен план много ми липсва, че не мога да споделям с него онова, което правя.)
Пълното интервю с Борис Димовски можете да прочетете оттук.