Борис Роканов / Копеле

Това стихотворение е случайно,
това стихотворение е копеле,
това стихотворение е за проститутките
с нежни сърца
и за масажистките с нежни сърца,
които само копелета произвеждат,
(не те загубих, защото не държах на тебе,
благоразумна си и много лицемерна),
които се разминават с мен
на голямата пловдивска улица
и получават тикове и тикчета
за времето, което ми дължат, за времето.
Това стихотворение е случайно
като жените, които живота ми взеха,
на всяка аз дадох по няколко златни години.
Това стихотворение е копеле
като майките на леките момичета,
като бащите, на които леките момичета купуват
виното и хляба,
(сега си се надигнала на пръсти,
но докога така ще издържиш).
Това стихотворение е случайно,
това стихотворение е копеле
като влъхвите,
като светналите сутрешни кокичета,
като прозорчетата, също светнали и също бели,
като дима отляво при зората,
като кухнята, като къщата, като света.
Това стихотворение е случайно и е копеле.