Британски вариант на Covid-19 установиха в Кюстендил

Първият случай на британски вариант на коронавируса е засечен в Кюстендил в проба от 31 декември, което може да обясни защо там в момента разпространението на инфекцията е по-лесно.
За да се прецени колко разпространена е тази мутация у нас, трябва да се направи изследване на по-голям брой проби, които са случайно подбрани от различни региони на страната и това ще отнеме известно време. Това каза доц. Ивайло Алексиев от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). През изминалата седмица екипът е анализирал 96 проби. В 68 от тях е открил британския вирусен вариант, за който се знае, че се разпространява по-лесно между хората. Доц. Алексиев обясни, че целогеномното секвениране на вируса е разкодиране на генома от всяка проба. Той се сравнява с оригиналния от Ухан и ако има разлики, значи има мутации.
„Единствено чрез нашата дейност може да се установи появата на нови вирусни варианти, тяхното разпространение в дадена област, и на практика да алармира обществото и властите за това какви мерки трябва да бъдат предприети в много кратки срокове“, обяснява доц. Иван Иванов от НЦЗПБ. До момента у нас са установени 101 случая на заразени с британския вариант. Пръснати са в 12 области. Засега българският екип е открил у нас само британския вариант на коронавируса от трите, които се търсят. Останалите два – южноафриканският и бразилският – все още не да доказани. Няма я и новата мутация в самия британски вариант. Доскоро тя се срещаше само в останалите два, но вече е и в британския. Наричат я „лошата“ мутация, защото се смята, че именно тя помага на вируса да „надхитри“ имунната система.
Откриването на мутации и на вирусни варианти освен специфична е и скъпа дейност, обясняват специалистите от НЦЗПБ. У нас екипът е с капацитет да анализира по около 100 проби седмично, като разходът за една проба е около 500 лева. – т.е. общо около 50 хиляди лева седмично. От март ще бъде въведен нов метод на секвениране, който ще доведе до увеличаване на броя на анализираните проби и ще намали разходите по дейността. Методът е открит от доц. Иванов и значително ще намали стойността на изследваните проби. Планира се и изпращане на проби в Германия по линия на Европейския център за контрол на заболяванията. Това ще доближи страната ни до изпълнение на изискванията на Европейската комисия страните да проверяват за мутации на вируса поне 5-10% от положителните PCR проби.