Българите в германските кланици са най-нископлатени

Изложени на произвола на работодателите си – това е съдбата на българите и румънците в германските кланици. Големите месопреработвателни концерни печелят милиарди, а заплащането на работещите е минимално, пише Дойче Веле.
Източноевропейците, работещи в месопреработвателната промишленост в Германия, печелят много по-малко в сравнение със своите германски колеги, показват данните на Федералната агенция по труда. По информация на агенцията, към 30-и септември 2019-а година на пълно работно време в кланиците и в месопреработването са били ангажирани 84 500 германци, 22 400 румънци, 8 300 поляци, 3 300 унгарци и 2 500 българи. Средният доход на германците в тази сфера в края на 2018-а година е бил 2 300 евро бруто месечно, на румънците – 1 800, на поляците и унгарците – съответно 1 900 и 2 000 евро. Най-малко са изкарвали българите – средно 1 700 евро.
Месопреработването е един от най-важните икономически сектори в Германия – миналата година оборотът на отрасъла е достигнал 42,5 милиарда евро. А най-големият производител на месо е концернът „Тьонис“ (в който стотици работници от България и Румъния се оказаха заразени с коронавирус) – с 6,9 милиарда оборот. Официално за работещите в месопреработвателния бранш е въведено минимално заплащане от 8,75 евро на час. Но синдикати и други организации казват, че заетите рядко получават толкова – обичайно им се взимат удръжки под различен предлог. „Непрозрачното отчитане на работното време и неяснотата в разходите за жилище, транспорт и материали оставят впечатлението, че тези хора са обект на измама“, посочва синдикалистът Армин Визе. „В Германия – която смятат за социална правова държава, работниците се оказват изложени на произвола на работодателите си.“