Българските болници не разполагат с пари за храна

Читатели сигнализират за качеството на храната в българските болници. Оказва се, че здравните заведения пари за това нямат. Така преобладаващото меню, изпратено до „Чети етикета“ – съдържа филия с хляб, колбас, сирене, кренвирш или тестена закуска, както и липса на прибори. Има и положителни примери – разнообразно меню с плодове и зеленчуци.
Пациенти се оплакаха и от това, че никой не им е казал, че трябва да си носят чаши и прибори, за да могат да пият айран или чай. Проф. Стефка Петрова, един от водещите диетолози у нас, бивш национален консултант по хранене и диететика към МЗ, бивш директор на Националния център по обществено здраве и анализи заяви, че е недопустимо да има такава храна в болниците. Трябва да има стандарти за болнично хранене, на които трябва да отговаря и храненето осигурено от кетъринг фирми, за всички лица в болниците, смята тя. Според нея няма никакви изисквания освен цената, която е минимална.
„Доказано е, че ако храненето е непълноценно, се увеличават дните на лечение, стимулира се възпалителни процеси, увеличава се смъртността. Затова трябва специално внимание да се обърне на това хранене“, смята диетологът. Тя обясни и че нищо пълноценно не се усвоява от организма от кренвирш с хляб. „Кренвиршите са неподходящи за болнично хранене, където трябва да има висока хранителна плътност, т.е. да има достатъчно енергия, която идва от белтъци, качествени мазнини, за да се предотвратят дефицитите. От кренвирш с хляб получавате въглехидрати и и малко белтъци, много мазнини, много сол и консерванти идват“, каза експертът.
Трябва да се намерят пари, храненето е категорично част от лечението, 70% ще се намали престоят и смъртността, ако е адекватно и пълноценно храненето, добави проф. Петрова. Председател на Българска асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов добави, че ръководството на всяка болница решава какво ще включва менюто. Клиничната пътека не е ясно за какво се харчи, а по нея идват парите за храна, целеви пари не се дават. Трябва да се знае в проценти от нея колко 500 или 1000 лева, колко отива за хранене, за лекарства и т.н., обясни той. За съжаление в България водещия критерий е най-ниска цена, каза още Таушанов. Според него реално храноденът не трябва да е по-малко то 7-8 лева, както и да е на лице пълно етикетиране.
От здравното министерство не беше изпратен представител, но имаше писмен отговор. „И в двата случая управителният орган на съответното лечебно заведение е възложител на обществената поръчка. Като такъв, той определя критериите за избор на доставчика на външна услуга или на суровини за кухненския блок, организира провеждането на поръчката, избора на съответен изпълнител и сключването на договор“.