Българско авангардно изкуство представят в Център „Помпиду”


От 18.00 часа в Софийската градска художествена галерия бе представена лекция кураторa Десислава Димова по повод създаването на първата “Колекция на българско авангардно и съвременно изкуство за Център Помпиду, Париж“. Лекцията проследи някои от предизвикателствата при четенето на историята на българското изкуство на ХХ в. спрямо съществуващите западно- и източноевропейски наративи, в търсене на нови гледни точки.
През 2018 г. Бернар Блистен, директор на „Център Помпиду“ пристигна със свой екип в София, за да се запознае със съвременната художествена сцена и с перспективата за създаване на колекция от авангардно и съвременно българско изкуство в един от най-значимите музеи в света. „Център Помпиду“ в Париж е най-важната институция за съвременно изкуство във Франция и една от най-престижните в Европа и света, известна с изключително прецизните си колекции на световно съвременно и модерно изкуство.
Историята на източноевропейското изкуство от втората половина на ХХ век се разглежда най-често през призмата на обмен на идеи и процеси, надхвърлящи границата на Желязната завеса, в търсене на паралел на привидно правата линия, наследена от авангардите и модернизма, в която изкуството се чете като серия от скъсвания с традициите и като иманентна критика на съвременното общество. Днес все повече става ясно, че една голяма част от историята на изкуството на бивша Източна Европа, в това число и България, остава пренебрегната и недостатъчно анализирана именно защото не се вписва изцяло в тези исторически перспективи.
По време на събитието бе представен каталогът „Дървото на живота. Генеалогии на българското съвременно изкуство“. В него са поканени петима художници (Лъчезар Бояджиев, Орлин Дворянов, Боряна Росса, Светлин Русев и Свилен Стефанов), които начертават своето виждане за “родословно дърво” на българското съвременно изкуство. Авторите бяха избрани, защото представляват някои от основните художествени тенденции и групирания в България от последните десетилетия. Те също са не само художници с индивидуални практики, но и идеолози, изследователи и учители.