Варненска журналистка реди изложба живопис

Тя не е точно художник в класическия смисъл на думата. Но научава, че може и иска да рисува в недотам ясните спомени на детските си години. Варна познава Ели Маринова предимно като радиоводещ и журналист. С маслена живопис се занимава повече от 20 години. Експериментира в новите визуални изкуства като фотоманипулация и вектрна илюстрация.
Илюстратор е на детски книжки в 4 страни. Автор е в няколко български издания. Работи и с графика и бързо открива закачка в смешния и ироничен свят на карикатурите и шаржовете. Зад гърба ѝ са изложби у нас и в чужбина. Експозицията показва цветния ѝ поглед, състоянията на духа ѝ в различни моменти, а картините се движат на границата между приказката и реалността. Декоратор на стени. Предимно за детски стаи. Към момента е графичен дизайнер.
Зодия „непредвидима“. Затова не скучаят приятелите ѝ. Родена през миналия век във Варна. Магистър по история, пианист и фотограф. Забранила е да ѝ се пишат житейски датировки, видове академични дипломи, сертификати, дати на предишни изложби и биографични данни като на бивш кадър от запаса. Защото е жива и се отъждствява с енергията, която излъчва, с картините си, с дар-словото и земността си. Обича морето и дребните красоти, които ни събуждат с усмивка. На нейно място и на нейно име не държи нищо. Обича да не спира да пътува, сигурно защото се е изгубила. В света на няколко изкуства. И в света на багрите и формите. Не се вмества в никакви изобразителни рамки, школи, течения, стилове. Рисува само това, което ѝ подсказва фантазията и душата. Води се от сърцето и ръката си когато остане насаме с бялото платно. Преценява, че е време да спре да рисува, когато потопи четката си в кафето, вместо в палитрата.
Тези, които я познават, знаят, че прави необикновени неща. Може да танцува на улицата, докато отива на работа, може да търчи в полето подир пеперуди, за да снима как се любят, да защити идея, която останалите считат за „бита карта“. Битката на много „близнаци“ в нея ѝ помага да приема своите страсти и да ги изживява пълноценно. Предпочита маслените бои. Те са вид пътешествие. Бавно, наситено, бляскаво, препълнено от колорит и слънчева светлина. Почти никога не знае какво ще се получи след края на пътуването…затова му се наслаждава до последната крачка. Прощава бързо. Смее се от сърце. Рисува, сякаш драска бележка в голямото междучасие. Това е скромното и верую. Затова е свободна. Надникнете в нейния картинен свят – там се диша леко. На 7 декември, от 18 часа във фоайето на ФКЦ Варна. Водещ на откриването ще е колоритната артистична легенда на Варна Кирил Аспарухов. Изложбата ще остане до края на декември.