Величка Петкова / Художникът от Солун

Той винаги застава там – под кулата.
Във шапката си слънцето заплита.
Осъден е морето да рисува,
щом вече знае тайните му скрити.

И сред бразди ръката му се мята.
От цветовете ражда се прибоят.
Танцуват чайки пред платната
на полуделите от свободата кораби.

В нозете му умилкват се вълните –
ще им разкаже приказка за вятъра,
със който толкова години в скитане
живота си през пръсти е пресявал.

Ще пее тихо македонски песни,
в очите му ще слязат дъждовете.
Ще пие узо и ще псува бесен.
По дланите му залезът ще свети.

Така и сетния си ден ще изпроводи.
на колене луната ще посрещне.
И не за рай, за ад ще се помоли –
да спи спокойно между грешните.