Военните действия в Нагорни Карабах се разрастват

Военните действия в Нагорни Карабах се разрастват. Нови бомбардировки засегнаха градове в сепаратисткия регион и в Азербайджан, като обстрелът става все по-интензивен с всеки изминат ден. Армения обяви, че изтегля сили от фронта, но отрича да предприема военно изтегляне. Руският президент Владимир Путин призова вчера за незабавно прекратяване на боевете в Нагорни Карабах, в време на телефонен разговор с арменския премиер Никол Пашинян, проведен на деветия ден от началото на боевете между арменските сепаратисти и азербайджанската армия.
Армения и Азербайджан си размениха обвинения в нанасяне на ракетни удари срещу градове, а Техеран заяви, че работи по мирен план за спиране на боевете. Иран граничи както с Армения, така и с Азербайджан. Иранското външно министерство подчерта, че планът е бил изготвен след консултации със страните в конфликта, както и с други съседи и държави от региона. Конфликтът заради контролираната от етнически арменци азербайджанска територия Нагорни Карабах се поднови на 27 септември тази година, при което загинаха десетки мирни граждани. Има твърдения, че Турция изпраща бойци от Сирия в региона. Арменският премиер Никол Пашинян заяви, че „прекратяване на огъня може да бъде постигнато само ако Турция бъде прогонена от Южен Кавказ“. Турция отрече обвиненията за изпращане на бойци и оръжия, но публично застана на страната на Азербайджан.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се срещна с турския президент Реджеп Ердоган и призова Анкара да използва „значителното си влияние, за да успокои напрежението“. Британският в. „Дейли мейл“ пише, че според западни журналисти Азербайджан използва касетъчни бомби срещу арменските сили, и отбелязва, че нито Армения, нито Азербайджан са подписали международния договор, с който се забраняват тези боеприпаси. Договарянето на прекратяване на огъня този път ще бъде по-трудно, отколкото при предишната ескалация през 2016 г., казва Олеся Вартанян, анализатор по въпросите на Кавказ към Международната кризисна група, цитирана от в. „Ню Йорк таймс“.
Азербайджан се почувства измамен от предишното споразумение, отбелязва тя, като припомня, че след ескалацията през 2016 г. Русия е договорила примирие, като уверила, че Азербайджан ще си върне територията, окупирана от етническите арменци в боевете през 90-те години на миналия век. Това обаче не се случи. „Въпреки че Москва призовава Баку да спре да се бие, те нямат какво да предложат“, защото предишните обещания не бяха изпълнени, подчертава Вартанян. Обстрелът показва, че е възможно да се стигне до по-широк конфликт между Армения и Азербайджан, казва Кари Кавано, бивш посланик на САЩ и посредник в предишните мирни преговори. Ако Армения обстреля газопроводи и тръбопроводи в Азербайджан, съседна Грузия може да остане без гориво точно при настъпването на зимата. Има и риск от разпространение на коронавируса в условията на разполагането на войници в окопи и бункери. При подобни условия през Първата световна война се разпространи смъртоносен грипен вирус, припомня Кавано, визирайки т. нар. испански грип. Той освен това предупреждава, че продължаването на военните действия може да предизвика поток от бежанци.