Галерия „Астри” представя изложба на Иван Кънев

Преди две години, в началото на паметната и някак вече носталгична 2020, когато с Иван Кънев се подготвяхме да открием изложба по повод 85-та му годишнина, започнаха световните затваряния. И отваряния. Правихме виртуални, после реални изложби и, всеки си знае как, но още две години изтекоха…
Днес, когато светът тръпне от болка, в драма и тревога, може да видим какво са били двете години от живота на един художник, който в деня на откриването на новата си изложба навършва 87 години. Всички изложени картини са именно от тези две години на тих, непрекъснат и имащ за отправна точка истински стойности труд. В допълнение- бидейки в ателието на доайен на съвременното изкуство, се изкуших да ви покажа и някои по-ранни произведения. Има картини от 80-те, 90-те години на миналия век, както и няколко от първите десетилетия на настоящия. Не търсих ретроспекция на творчеството му, а споделяне с вас непрестанните, смислени търсения на художника, смелото му експериментиране в различни техники и екзистенциалната нужда да твори, въпреки.
Струва ми се, че той пази в себе си една особена, ненатраплива за околните тиха светлина. Има я в картините му, усеща се в сюжетите му, дори и в техниките му на живописване- никога много, никога прекалено, но винаги в хармония, баланс и увереност.
Иван КЪНЕВ е роден на 29 март 1935 година в Нова Загора. През 1963 г. завършва „Приложна графика“ в Художествената академия, в класа на Проф. Александър Поплилов. Започва да излага свои произведения през 1966 г., а първата му самостоятелна изложба е в София през 1973. Общественият живот на Иван Кънев е имал за мисия съхранението на изкуството от и за другите. В Сливен, където заминава на работа през 1963, поставя началото на музейната колекция на Градската художествена галерия. В София е уредник в Националната художествена галерия, а по- късно, от 1985 до 1993 г. е директор на Софийска градска художествена галерия(СГХГ). Тази изложба е четвъртата самостоятелна на Иван Кънев в галерия АСТРИ от 2016 насам. Задочно благодаря на Проф. Васил Вълев, скъп приятел и голям художник, който ни напусна миналата година, за подарената срещата с човека и художника Иван Кънев, и по този начин ми позволи да споделям с Вас още от устойчивата красота в този свят.