Градът на светлите хора край село Ангел войвода

Град на боговете или светлите хора се намира край село Ангел войвода в община Минерални бани. Хелиополис или така нареченият Град на боговете наистина съществува, но какво представлява той? Дали се състои от сгра¬ди или е система от монументи от древността, които са били построени за управление на енер¬гиите, за които науката все още знае малко и които йогите на¬ричат тантрически сили. Съществуват предположения за влиянието им върху фината или „божествената“ енергия. Може би в Града на боговете има други необичайни конст¬рукции и е вероятно точно там да се намират легендарните „златни плочки“, на които е записано т. нар. истинско знание.
Късните лемурийци са били с ръст 10-20 метра, с едно лице, двуръки и двуполови. Всички основни постижения на земните технологии тръгват от тях. Те оставяли знанията си на т.нар. злат¬ни плочки, които според някои изследователи са скрити до ден днешен в тайници. Лемурийската ци¬вилизация просъществувала милиони години и най-вероятно е изчезнала преди два-три милиона години. Някои изследователи стигат и по-далеч в разсъжденията и твърдят, че е възможно Градът на боговете да е мястото, откъдето се преминава в паралелните светове? Но кой го е построил и кои са те, боговете?
На територията на община Минерални бани има невероятна концентрация на мегалитни комплекси – Хелиополис, Орлови скали, Змийския град, Купена, Пробития камък, Шилата, Мечите дупки. Това няма как да е просто случайност. А може би съществува и пряка връзка между тези древни мегалитни светилища. Не е изключено точно тази съвкупност от всичките тези култови места да е така наречения Град на боговете. Групата от светилища излиза от територията на Минерални бани и някои от тях остават в община Първомай и Ночево. Неотдавна бе установено, че Хелиополис има пряка видимост към Перперикон, а оттам и към Татул. Все още никой не е засичал зависимостите между всичките тези светилища, но между тях определено съществуват такива и то е очебийно.
Загадката с „Градът на боговете“ не спира до тук и изследователите намират улика за строителите. При анализ на световната система от пирамиди и монумен-ти в рамките на една четвърт от земното кълбо Ернст Мулдашев открива числото на апо¬калипсиса „6666″. То присъства девет пъти в разстоянията между пирамидите или монументите от древността:
Кайлас-Северният полюс — 6666 км
Египетските пирамиди-Северният полюс – 6666 км
Кайлас-Стоунхендж – 6666 км
Стоунхендж-Кулата на дявола – 6666 км
Стоунхендж-Бермудският триъгълник – 6666 км
Бермудският триъгълник-остров Пасха – 6666 км
Бермудският триъгълник-Гао (Сахара) – 6666 км
Остров Пасха-Тазумал – 6666 км
Мексиканските пирамиди-Тазумал – 6666 км
Елена Блаватская кла¬сификацира съществувалите земни цивилизации или, както тя самата пише, коренните човешки раси: Първа раса – ангелоподобни хора, Втора раса – призракоподобни хора, Трета раса – лемурийци: ранни (четириръки) и късни (двуръки), Четвърта раса – атланти, Пета раса – арийци, тоест ние.
Движението на планетата Сириус е било следено и от древните обсерватории в Мечите дупки край националния курорт Минерални бани.
В пещера, пазена от първобитните догони, има рисунка на траекториите на Сириус А и Сириус Б, които учудващо точ¬но съвпадат с изчисленията на съвременните астрономи. В нея има и описания на „малка звезда с най-тежкото вещество във Вселената, която обикаля Сириус за период около 50 години. Днешните учени откриват, че наистина около Сириус А се върти бяло джудже с маса около 1,5 милиона тона на кубически дюйм (25,4 кубически милиметра) и с пълна оби¬колка за 50,1 години. При загадъчните догони се извежда линията с дължина 6666 километра, вървяща от Бермудския триъгълник паралелно с линията Кулата на дявола – Стоунхендж.