Григор Димитров отново се поклони на Федерер

Роджър Федерер отново „омагьоса“ Григор Димитров и го победи за шести път в шест сблъсъка – 6:4, 6:2, 6:4 в осминафинал на „Уимбълдън“. „Най-очакваната изненада“, поне от нас българите, не се случи и този път. Говорихме за нея в дните преди мача, надявайки се на приказката, че „все някога ще се случи“. Вече четири години от първата им среща през 2013-а е така, но чакането продължава. На ниво „турнир от Големия шлем“ може и да няма още много шансове, тъй като Роджър през август ще е на 36 г. Нещо се случва всеки път, когато нашата първа ракета се изправи на корта срещу Маестрото, когото има за свой идол и еталон в тениса.
Григор е отличен срещу най-добрите, но Федерер го омагьосва по необясним начин и не му оставя шансове. И този път нещата вървяха наглед равностойно – двамата печелиха подаванията си до 4:4 в откриващия сет, когато Роджър получи точка за пробив. Димитров спаси с ас, но след това даде гейма. Швейцарецът затвори сета за 34 минути, спокоен и точен като хирург, който извършва поне хилядната си интервенция. Просто с ракета, не със скалпел. А когато Федерер ти вземе първата част на „Уимбълдън“, нещата става много, много сложни.
Само трима в кариерата на големия ас от Базел са печелили от такава позиция на тревата в Лондон. Нямаше големи изгледи Григор да е четвъртият. Вторият сет тръгна лошо, като играта на българина видимо бе разстроена. Появи се дяволчето на съмнението в него, както и това на обезсърчаване от непредизвикани грешки. Нещо, което остава характерна черта на Димитров все още във вече солидната му като години и мачове кариера.
Доказателството бяха 7 двойни грешки още в средата на втори сет – недопустимо срещу най-добрия тенисист на последните поне 20 години. При 2:2 Григор направи две двойни грешки в един гейм и допусна пробив. Федерер играеше като на тренировка – с минимални усилия и удари, които могат да те накарат да си скубеш косата, ако си от другата страна на мрежата.
При 4:2 Роджър проби отново, а после затвори втората част и след само 1 час и 1 минута игра, мачът изглеждаше с ясен победител. Не че Димитров играеше слабо. Пускаше по някой от фамозните си бекхенди (които са основата на сравнението с швейцареца), вдигна на крака публиката неведнъж с чудесни изпълнения. Просто онова вдъхновение, искрата, която той често намира срещу Новак Джокович, Рафа Надал или Анди Мъри, постепенно изгасна след първите геймове на осминафинала. И изглежда това се случва всеки път, когато насреща е онзи, с когото не спира да бъде сравняван от първите му стъпки в тениса.
Федерер, като човек с 85 победи и 7 титли на този турнир зад гърба преди днес, спокойно чакаше поредна грешка на българина, за да вземе предимство и в третия сет. В него Григор донякъде стабилизира първия си сервис, който трудно минаваше над 60 процента успеваемост в първите две части. Но и това не бе достатъчно. Има дни, в които срещу този могъщ магьосник Роджър изглеждаш без аргументи.
При 2:2 и 40:15 за Димитров и негово подаване, Маестрото намери отнякъде убийствен бекхенд по правата. После върна невъзможна топка на задна линия за изненада на българина, а след тези вълшебства Григор рухна психически от видяното – сам сбърка лесна топка на празен корт… И този гейм вече си носеше етикета „катастрофа“, след като изглеждаше рутинен. Пробив. 2:3. И изходът от мача трябваше да е ясен.
Григор обаче намери отнякъде сили при 3:4 и с две изумителни отигравания стигна до пробив. Първото бе бижуто на деня в турнира: догонващ топката, Димитров я прати почти от нивото на тревата през невъзможна траектория по правата в ъгъла на корта. Дори Федерер закима одобрително! При 4:4 се появи надежда, а от трибуните се чу на чист български, вероятно от щаба на Григор: „Ще обърнеш…“. Но това е Федерер – отвърна с безгрешен гейм, в който стигна до нов пробив и си осигури подаване за мача.
След час и 37 минути игра всичко приключи. И шестият опит за победа срещу човека, от когото Димитров черпи вдъхновение, не успя. Надеждата остава. Все някога ще се случи…