Дариха пано с български шевици на Националния етнографски музей

Една от последните ценности, постъпила в Националния етнографски музей (НЕМ) в началото на 2025 г., е шевично пано от селата в Дупнишко и Самоковско. Историята за откриването и придобиването е доста любопитна история и за нея пред БНР-Радио София разказа гл.ас. д-р Иглика Мишкова, и.д. зам.директор на НЕМ.
Преди време в социалните мрежи г-жа В. Великова споделя кадри от витрината на един антиквариат в гр. Базел, Швейцария. Предполага, че става въпрос за пано с български шевици. Води кореспонденция с представител на НЕМ, след което Великова закупува паното, което се оказва с над вековна биография. Стояло окачено в къщата на една изтънчена дама в Базел и поне 100 години никой не посмял да го махне от стената. Знае се, че е донесено някога от земите на Османската империя. Дарителката е била подложена на натиск паното да бъде закупено от колекционери и антиквари. Великова обаче предпочела то да бъде на разположение на специалистите и посетителите на Етнографския музей. Подобни пана са били правени още преди Освобождението на България, разказа още д-р Мишкова. Имало е и на първата ръкоделна изложба в Цариград, организирана от Петко Славейков. Те са били ползвани за декорация или като покривки. Така хора от България, живели в космополитния град на империята, вече обличали модерни дрехи, но шевиците намерили друго приложение, с тях внасяли постоянен елемент в дома, който им напомнял за родината.
След Освобождението интересът към шевиците, особено от женските дрехи, бележи бум сред колекционери и ценители. В момента шевичното пано преминава през процедури на идентификация и реставрация, преди да дойде и момент, удобен за експониране през зрители.