Да си спомним за Вангелия!

Днес се навършва 1 година от възнесението на Вангелия Атанасова. Да си спомним за нея, ние – нейните ученици и да я почетем с минутка покой и мълчание, да откъснем мъничка частица от забързаното си ежедневие, която да посветим на нея, както простичко я наричахме – Вангелия. Защото тя не се посвени да посвети много повече от своето време на нас.
Родена под гордото чело на Пирин, в града, носещ името на Гоце Делчев, тя ни вдъхна своята обич към книгите и поезията. Днес, прелиствайки последната от седемте й стихосбирки, оставам озарен от този
ЛЪЧ
призрачно светло почти бяло небе в миг на безверие като сляпо огромно око и една мечта за зрение безмерно упорита неунищожима кръстосва из безмерната мъглявина обединява всички проблясъци от всички звезди и всички планети по пътя си надниква за миг в черни отверстия и вплита най-високите човешки мисли долетели неизвестно как в междинната сфера между материя и антиматерия и от тази непонятна сплав извайва една свръхзвукова стрела с главозамайваща траектория играчка детска ах усилие на мрака под петата на гигант долита една протяжна песен на самотния човек излял е Дельо хайдутин или това е само ехо от нашия космически сън а може би някъде дружелюбно избухват пригласят нови звезди с мелодия извън човешката клавиатура не мелодия а някаква лъчиста и трептяща формула не формула а антиформула не това а нещо съвсем друго не нещо каквото и да било а извън нещата това което за удобство наричаме нищо непроницаемост невъзможност неизлечима болка и все пак копнеж с корени дълбоко в утробата на света непримиримост полет по всички посоки едновременно взаимно проникване на хаос и хармония или в една може би безнадеждна но светла и горда една безгранична ЛЮБОВ
Вселената в душите ни
Ето, това е нашата Вангелия!
За онези, които не разбират за какво става въпрос все пак ще кажа нещо и на техния език. Завършила СУ „Св. Климент Охридски” – Факултет по славянска филология. Превежда от сръбски и хърватски. Има специализация по „Драматургичен анализ” в СУ и НАТФИЗ. Преподава български език, литература и история на театъра в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив. Сътрудничи в местния и централен печат с журналистически материали, публицистика, литературна критика, творчески портрети на актьори и режисьори. Основната и любов, винаги е била поезията.