Димитър Гачев / Ешафод

Ревниви погледи му хвърляше тълпата.
За кой ли дявол! Тлъстите му пръсти
червено стискаха за гърлото
тревата.
Ако се вгледаш – доста болна външност.

Не бе красив, ни пестелив,
най-малко – пъргав.
Гласът му – да го наречем
прекършен.
Голям и сочен торс го тегли бързо
към „ Разпни го!” или пък
към безсмъртие.
Сега си спомни колко беше пил
със тия същите палачи,
със тия същите зяпачи,
но в друго време, винаги след работа.
Тогава режеха салам със брадвата.

Целуваха се звучно и лютиво.
Жените бяха общи!
Мамка й на славата!
Поравно разделена дърта кучка –
и да я нямаш е почти еднакво…

Сега,
изправен като за наздравица,
устата му се разшири в усмивка.
Какво е някаква си смърт
щом цял живот си пил с палача си?
Бакшиш оставен от сърце.
Какъвто могат само неудачниците.