Димитър Гачев / ***

Жените, които обичах, са имали лято,
неделни села
и филии със сладко.
Преди мен
през прегризани девствени сламки
са изпили дъгите над всичките потни глухарчета.
Премалели,
с вродената смелост на пола си,
дооформили с пръсти мъжете.
Като мокри картини.
Жените, които обичах, са белези,
нежни знаци преди предпоследния синор.
Част от мен – в която родиха децата ми
и предрекоха самотата.
Недоспали,
окъпани в стихове жрици.
Наобратно измислени чужди пространства.
Те застилат с млечни очи онемелите,
оскотели
и вече ненужни семейни кревати,
във които дори не са жените на другите,
а окончания на белотата.