Димитър Гачев / ***

Понеже скуката е слабо оправдание
да ровим до дъната на душите си,
ти се вживяваш в крехката японка,
с лице, опразнено от мимики и обич.
Аз поначало съм във ролята на лошия
и няма кой да пише със мастилото
на черната ми сутрешна риторика.

От бъдещата лична Хирошима
остана само корабната маса
за преговори, като на „Мисури”…

Така е винаги преди капитулация.

Ще се сближаваме с езиците на тялото,
все пак пристигаме от най-далечни истини,
от собствени сражения и отливи,
и от поредната илюзия за собственост.