Димитър Милов / Момичето в бяло

Защо ли си спомних площад „Гарибалди“
и същото утро, от слънце преляло,
когато преминa с очи от кобалт и
със токчета тънки момичето в бяло?

И морза на нейните токчета ние
разчитахме с Есенски после на срички:
какво ли ни каза, преди да се скрие,
преди да потъне в тълпата сред всички?

Видение сякаш през погледа мина,
повярвахме – беше това неизбежно.
Листата, облечени в жълта коприна,
от стъпките леки потръпваха нежно.

Очакваме ние все мигове звездни.
Но няма пощада за нас по начало –
защото в душата ти може да влезне
със токчета тънки момичето в бяло.