Дневникът на Ане Франк е издаден на 60 езика

Няма как да не сте чували името на Ане Франк. Съвсем възможно е и да сте чели дневника ѝ, който издаден под формата на книгата „Задната къща“ и е преведен на над 60 езика, превръщайки се в световен книжен феномен. Вероятно е да сте гледали и някои от филмите, направени за трогателната история еврейското момиче.
Както и да сте се срещнали с Ане, със сигурност сте останали докоснати от историята ѝ и от мърдите ѝ думи, толкова нетипични за едно 13-годишно дете. Подобно на Ане, мнозина други бягащи от нацистите евреи, са си водили дневници по време на Холокоста, които обаче така и не са достигнали до нас. За щастие, именно нейните мисли достигат до нас, за да ги четем, да си спомняме и да се учим от тях. Историята на момичето е толкова впечатляваща и драматична, че няма как да не трогне дори и тези, които нямат нито еврейска жилка, нито роднини, станали жертва на нацисткия режим под каквато и да било форма.
Анелис или Анелизе Мари Франк, наричана накратко Ане, се ражда на 12 юни 1929 г. във Франкфурт, Германия в семейството на Едит и Ото Франк. Няколко години след раждането ѝ, когато нацистите завземат властта в Германия, Ане и близките ѝ са принудени да напуснат спокойния си живот и да заминат за чужбина заради еврейския си произход. Избират Холандия. Няколко години по-късно се оказват приклещени в капан и в Холандия и се принуждават да се преместят да живеят в тайно помещение, където се укриват цели 2 години. Именно по това време Ане пише своя прословут дневник, който тя самата нарича Кити. Обявява го за най-добрата си и единствена приятелка, на която има пълно доверие. На 4 август 1944 г. скривалището на семейство Франк е разкрито. Цялото семейство е изпратено в концлагер, където не след дълго посрещат смъртта. По чудо оцелява само бащата на Ане, който е изпратен в болница и прекарва в нея около година. След края на режима, той се връща в Холандия, открива дневника на дъщеря си и сбъдва най-голямата ѝ мечта – да бъде писател.