Евродепутати зададоха неудобни въпроси към Борисов и Гешев

Евродепутатите не се отказват от идеята да получат отговори на редица неудобни въпроси от премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Двамата пропуснаха изслушването в специалната група за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в Европейския парламент, но въпросите към тях са изпратени дистанционно от евродепутатите.
Групата в ЕП, която е част от комисията за правосъдие и вътрешен ред (LIBE), е задала 29 допълнителни въпроса до българските институции, става ясно от сайта ѝ. Сред въпросите има за “Барселонагейт”, както и за записите и снимките на премиерското чекмедже в Бояна, където се виждат пачки от по 500 евро и кюлчета злато. Борисов е казвал по време на обиколката с джипката си, че снимките са нагласени.
Главният прокурор Иван Гешев е питан дали българската прокуратурата работи по разследване за пране на пари, свързано с къщата в Барселона. Пита се разследването на какъв етап е, защото сигналът е изпратен от испанците още през 2019 година. Българската прокуратура обяви, че се сезира след излизането на материала в „Ел Периодико“ през февруари.
“Преди няколко месеца в медиите бяха пуснати записи. В тях глас, наподобяващ този на премиера Борисов, заплашва да “изгори” опозиционен политик, който в момента ни е колега евродепутат (Елена Йончева, бел.ред.). Има ли разследване или проверка по този случай. И ако да – на какъв етап е”, питат евродепутатите. Има въпрос за изтеклите снимки и записи на Борисов. “Българите станаха свидетели на различни записи и снимки в медиите. Но не всички те са анонимни, някои бяха изпратени от прокуратурата, макар и да са част от разследвания, а други – преди да бъдат образувани разследвания. Как оценявате тази практика?”, е въпросът на евродепутатите към Гешев. Те искат да знаят дали главният прокурор има има желание да коригира фалшивата информация, огласена на сайта на прокуратурата, че изслушването е било по негова инициатива. “Всъщност групата реши да проведе тази среща и покани главния прокурор, който изпрати заместник”, обясняват евродепутатите.
Българското правителство е питано за идеята за нова конституция и неизпълненото решение на Европейския съд по правата на човека от 2009 г. по делото “Колеви срещу България”, което установява проблема с безконтролния главен прокурор. Има въпрос какво налага предложението в проекта за нова конституция съдебната власт да има право да предлага закони. “В повечето страни съдебната власт прилага законите, а не ги създава. Това е част от разделението на властите. Какво налага тази реформа”, питат евродепутатите.
Въпросът им за състоянието на медиите в страната цитира годишния доклад на Съвета на Европа, че медийната среда се влошава, собствеността на медиите е непрозрачна и медийният пазар е завладян от олигарси, които използват медиите за политическо влияние и очерняне на критици и противници, а разпространението на печата е собственост на група от фирми на политик. “Има сериозни тревоги за концентрация на медийната собственост, а България е на 111-о място в индекса на медийната свобода. Журналисти докладват за заплахи. Какво ще направи правителството, за да повиши прозрачността на собствеността, да промотира плурализма на собствеността и да гарантира сигурността на журналистите”, питат евродепутатите. Те искат да знаят и защо се предлага президентът да няма роля в процедурата по назначаване на главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. “Ролята на президента никога не е била обект на препоръки или анализи в докладите на ЕК или Венецианската комисия. Каква е целта?”, питат те.