Европарламентът прие критичната резолюция за България

Въпреки съпротивата на Европейската народна партия евродепутатите приеха резолюцията, изготвена в Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), за ситуацията с върховенствоно на закона в България. Това стана с 358 гласа „за“, 277 – „против“ и 56 „въздържали се“.
Гласуването се състоя, след като повечето предложени поправки – основно тези на Европейската народна партия – бяха отхвърлени. Позицията на ЕНП бе видима още на дебата по резолюцията на LIBE, който се състоя в понеделник в пленарната зала на Европарламента. Зад резолюцията обаче стоеше групата „Социалисти и демократи“, която публикува преди вота изявление със заглавие: „Години наред ЕНП си затваряше очите за ерозиращата демокрация на Унгария. Не обръщайте гръб и на България!“ В нея се отправяше призив към евродепутатите да подкрепят „българския народ, който излиза на улицата от месеци с легитимни искания за независима съдебна система, прозрачност, върховенство на закона и демокрация.“ Аргументите са в подкрепа на демонстрантите и исканията им за справяне с корупцията, изтъкват се и международните оценки за свободата на словото и политическата намеса в журналистиката. Евродепутатът Даниел Фройнд от Зелените, който посети България преди дебата и от когото дойдоха някои от най-критичните думи за България в залата, написа след вота в „Туитър“, на български: „Брюксел е зад теб, #България. Мнозинството в Европейския парламент прие ясна резолюция, подкрепяща исканията на протестиращите за справедливост и отговорност.“
Сред поправките, които искаше Рамона Стругариу, бе добавяне на параграф, изтъкващ загрижеността за „предизвикателства по отношение на независимостта на системата на прокуратурата“, и призив българските власти да подобрят надзора на банковия сектор и да разследват разкритията, съдържащи се в досиетата на Мрежата на САЩ за борба с финансовите престъпления съгласно които три български банки са участвали в обработването на плащания, за които е установена висока степен на риск от изпиране на пари и връзка с финансиране на организираната престъпност и тероризма. Към последната версия на резолюцията бяха предложени общо 48 поправки. От списъка излязоха текстове за измененията за обвинения срещу президента Румен Радев, че е поискал оставката на правителството и е нарушил неутралитета на позицията си. Името му бе добавено и към параграфа, където се говори за твърдения за корупция, в която е замесен премиерът.
Вчера малтийският депутат Роберто Мецола внесе от името на ЕНП и поправка (заедно с още десетки от свое име), в която се говореше за финансиране на протестите от бизнесмена Васил Божков, чието име обаче не се споменаваше изрично, а се говореше за хазартен магнат с 18 обвинения. След критики Мецола се отказа от тази идея. Впоследствие бяха повечето поправки на Европейската народна партия и тя уведоми в изявление, че няма да подкрепи резолюцията със съжаление, че върховенството на закона се използва като „партиен инструмент“ вместо да се ползва за доброто на съюза. Един от дадените аргументи бе, че призивът за запазване на мониторинга противоречи на сигналите, изпращани от Еврокомисията за нуждата от отпадането му след напредъка на София. В окончателния вариант не бяха одобрени предложения, значително омекотяващи обвинения, свързани с протестите в България и недоволството на демонстрантите, промяна на пасажите за полицейско насилие срещу протестиращи или напомнянето колко важна е политическата стабилност за евроинституциите.