Европарламентът се подсигури срещу кибер атаки

Новите хибридни заплахи налагат засилването на киберзащитата на ЕС с екип за бързо реагиране в киберпространството и по-тясното сътрудничество с НАТО, отбелязаха евродепутатите в сряда. В резолюцията за киберотбрана, приета с 476 гласа на 151 с 36 въздържали се, се отбелязва, че Русия, Китай и Северна Корея, но и недържавни участници са извършвали злонамерени кибератаки срещу критична инфраструктура в ЕС, участвали са в кибершпионаж и масово наблюдение на гражданите на ЕС, провеждали са дезинформационни кампании и са отнемали интернет достъп (например Wannacry, NonPetya).
Евродепутатите подчертават, че фрагментираните отбранителни стратегии на Европа я правят уязвима за кибератаки. Те настояват държавите – членки на ЕС, да повишат способностите на въоръжените си сили да работят заедно и да засилят сътрудничеството си в киберпространство съвместно с НАТО и други партньори. Това би довело до повече съвместни киберупражнения, обучения и обмен на военни, набиране на специалисти по киберкриминалистика, както и подобряване на експертните познания в областта на киберотбраната за мисиите и операциите на ЕС. Евродепутатите приветстват два нови киберпроекта в рамките на постоянното структурирано сътрудничество (PESCO): платформа за обмен на информация за киберинциденти и екипи за бързо реагиране в киберпространство. Те се надяват, че това ще доведе до създаването на европейски екип за бързо реагиране в киберпространство, който да координира, открива и противодейства на колективните киберзаплахи.
В отделна проекторезолюция за отношенията между ЕС и НАТО, одобрена с 411 гласa срещу 151 с 57 „въздържали се“, евродепутатите подчертават, че нито една от двете организации няма пълния набор от инструменти, необходим, за да се справи с новите предизвикателства за сигурност, които са все по-малко конвенционални и повече хибридни. В допълнение на подобряването на сътрудничеството в областта на киберсигурността евродепутатите препоръчват стратегическите отношения с НАТО да се фокусират върху стратегическата комуникация, осведомеността за заобикалящата среда, обмена на класифицирана информация, прекратяването на незаконната миграция и премахването на пречките пред бързото движение на военен персонал и ресурси в ЕС.