Европарламентът с резолюция в подкрепа на протестите в България

Европейският парламент критикува остро България в чернова на резолюция, която ще бъде гласувана в една от комисиите му днес. В нея се изразява твърда подкрепа за протестиращите в последните три месеца и изрично се споменават конкретни случаи на натиск върху демонстрантите и на възпрепятстване на работата на журналистите – от проверките, направени на веригата магазини за детски играчки „Хиполенд“, до ограниченията на движението на репортери в новата сграда на парламента.
„Европейският парламент изразява недвусмислената си подкрепа за българския народ в оправданите му искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация;
- е на твърдото мнение, че мирните демонстрации са основно право във всяка демократична държава и подкрепя правото на хората на мирен протест;
- осъжда всяка форма на насилие срещу мирните демонстрации; подчертава, че свободата на изразяване и свободата на информация трябва да бъдат уважавани винаги;
- подчертава, че употребата на насилие и непропорционална сила е неприемлива; изразява особен ужас от обвиненията в употреба на сила срещу жени и деца, включително деца с уврежания;
- изразява тревога от незаконните и прекалени проверки на частни бизнеси, публично изразили подкрепа за протестите;
- осъжда насилствената и непропорционална намеса на полицията по време на протестите през юли, август и септември 2020 г.“.
Това е част от черновата на резолюция за върховенството на закона в България, която ще бъде гласувана днес в Комисията по граждански свободи (LIBE) в Европарламента. Докладчик по нея е председателят на комисията – испанецът от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Хуан Фернандо Лопес Агилар. Комисията има 67 члена, от които 18 са членове на Европейската народна партия (ЕНП), в чието семейство е българската ГЕРБ.
Това е „резолюция по актуален въпрос“, дебатът по която ще се проведе в пленарната зала на 5 октомври. Той идва идва след две други обсъждания на България – първото в подкомисия на Комисията по граждански свободи LIBE, а другото – в пълния ѝ състав и в присъствието на еврокомисаря за ценностите и прозрачността Вера Йоурова. А вчера, при представянето на първия Доклад за върховенството на закона в ЕС еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс съобщи, че частта за България ще бъде обсъждана в Съвета на ЕС през ноември, заедно с още четири други държави – Белгия, Дания, Естония и Чехия.
В черновата се отбелязва още, че парламентът следи предложението за създаване на Велико народно събрание и нова конституция. „Всяка конституционна реформа трябва да бъде обект на цялостен и включващ дебат и да се основава на консултации с всички засеганати страни, особено гражданското общество, и да бъде одобрена с най-широкия възможен консенсус“.
Спомената е и практиката на управляващото мнозинство да прекарва бързо закони през парламента без необходимите дебати, както и факта, че публичното доверие в институцията е изключително ниско. ЕП също така изразява „съжаление“ за ограниченията на движението на журналисти в новата сграда на Народното събрание.
Резолюцията посочва още „системите проблеми“ в правосъдието, посочвани неведнъж от множество европейски институции, особено по отношение на Висшия съдебен съвет и безотчетността на главния прокурор.
Припомня се липсата на разследвания с видими резултати на корупция по високите етажи и се споменават изрично скандалите, придобили известност като „апартментгейт“, скандалите с „къщите за гости“, „танкергейт“, имотът на Ахмед Доган в Росенец, скандалът с Банката за развитие. Също така резолюцията отбелязва, че съобщенията за злоупотреба с еврофондове се увеличават и трябва да бъдат цялостно разследвани, а има и обвинения за корупция, свързани директно с премиера.
„Комисията индикира, че все още няма да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България“, пише още в текста. ЕП призовава Комисията да използва CVM като напълно функциониращ механизъм, но и да прилага другите си правомощия, включително наказателните процедури, новата рамка за върховенство на закона и правилата за бюджета, когато бъдат създадени. Темата за това да се спират ли еврофондовете на държави, нарущаващи върховенството на закона, се обсъжда все по-активно в ЕС – тепърва обаче трябва да бъдат създадени правила за това, макар да има политически консенсус, че такива наказания ще могат да се прилагат в идния седемгодишен бюджетeн период.