Ели Видева / Вариация за блус

Луната е захвърлена огризка,
която бърза да се скрие в облака,
да ни остави в тъмното изгубени
под бухналия вятър на тополите,
във отражението на реката,
във въздуха със мирис на любов.
И с чувството, че сме безсмъртни.
Като луната, дето знае всичко.
Защо ли утре вечер пак ще търси
обекти за експеримент…