Ели Видева / Позиция

Много камък и бурен расте в поетичната нива.
Ще ни стигне ли тоя живот да изчистим трънака дори?
Между троскот и кал ще осъмваме – мръсни, но живи
и с надежда за дума добра, като камъка да не тежи.

Ще орем свойто късче земя в поетичната нива,
ще се впрегнем сами във ралата, макар че боли,
ще садим семена, ще отглеждаме думи звънливи,
но така, че от тях светлина и любов да струи.

А на тъмния синор ще спре неуморното време,
ще пресява с най-ситното сито и слово, и стих.
И когато потънем в земята от нас ще си вземе
някой миг, някой цвят или нашите грешни души.