Ели Видева: Творецът е неразделна част от природата, от обществото

Интервю на Галя Карааргирова
публикувано в сайта на списание „Литературен свят”
Ели Видева с Голямата европейска награда от международния фестивал „Поетични нощи” на Академия „Ориент-окцидент” – гр. Куртя де Арджеш Името на поетесата Ели Видева е популярно не само в родния й град Хасково, а из цяла България. Председател на КДК-Хасково от дълги години, част от екипа на е-списание „Литературен свят”, тя работи в областта на културата в Хасково и страната. Безкраен е списъкът на изявите на тази неуморна, енергична и всеотдайна жена, която е съчетала по един уникален начин професията си на математик с поетичния си талант. Тази симбиоза дава завидни резултати! И това се доказа още веднъж преди няколко дни, в Румъния, на Международната писателска среща, Фестивалът „Поетични нощи”, организиран от Академия „Ориент-окцидент”, гр. Куртя де Арджеш.

- Ели, как се почувства, когато чу да произнасят името ти за Голямата европейска награда?

- Изумена, изненадана и страшно развълнувана. Да разбереш, че измежду тридесетте европейски участника, са избрали теб; оценили са най-високо творчеството ти – повярвай, това ми разтрепери краката! Докато се кача на сцената (а подобно нещо не ми се случва за първи път), имах чувството, ще се строполя по пътеката… Но мина.

- А останалите две награди на кого ги дадоха?

- Всъщност, те са равностойни награди, които са разпределени, условно казано – географски: моята е за европейските представители; другата е – за двете Америки, както се изразяваха и третата – за Азия. Американската я взе Алтеа Ромео Марк от Антигуа, а азиатската – Али Ал Хазими, от Саудитска Арабия.

- Би ли ни разказала малко подробности за регламента на Фестивала? Как научи за него, как реши да участваш?

- Бях чувала за този поетичен форум, но не ми се е случвало да ме поканят. А през ноември миналата година, получих лична покана за участие от Думитру М. Йон – председател на Академия „Ориент-окцидент” и професор в Букурещкия университет. Доста се мислих дали да отида. Все пак е свързано и с определени разходи, но накрая надделя любопитството ми и не съжалявам.
Много ми помогна Диана Тенева – преподавател по английски и френски в нашия град, а също и поетеса, като направи превод на пет мои стихотворения. Справи се отлично. Но аз и не съм се съмнявала. Тя има издадени три поетични книги. Автор е на хайку поезия, с участие в японски и световни антологии.
Подчертавам това, защото добрият превод е от голямо значение. Не е достатъчно само да знаеш езика, трябва да си и поет по душа, за да уловиш чувството, ритъма, смисъла на поетичния изказ. Много съм й благодарна.

- Това първо твое участие ли е на международен поетичен фестивал?

- Не, преди четири години бях на подобен форум в Смедерово, Сърбия, но, разбира се, беше с много по-ограничено участие и то само европейско. А тук бяха 65 автора от 35 страни на света.

- Единствен представител за България ли беше?

- Не, имах си чудесна компания – Катя Маринова, една талантлива поетеса от Ямбол.

- Виждаме, че наградата е много красива. Прилича на кръст.

- Да, това е стилизиран кръст от бронз. Много е тежък. Беше поставен в специална кутия от черешово дърво с дърворезба. Освен това ни връчиха и диплом, удостоверяващ получената награда.

- Как минаха дните на Фестивала? Случи ли се нещо необичайно, неочаквано? На какъв език общувахте помежду си?

- Работният език беше английският. А самият факт, че се намираш сред толкова много колеги от целия свят, вече е необичайно. Дори липсата на добра езикова подготовка, не успя да ни попречи да комуникираме.
Някои от тях бяха завършили в Русия и знаеха руски. С хората от бивша Югославия се разбирахме на български. Аз знам елементарно английския, но ми свърши работа.
Докато в първите дни се стеснявах да говоря, после езикът се поочупи и се престраших. Щом ми отговаряха правилно, значи са ме разбирали! (смее се). Дори сама си прочетох стихотворенията и то доста прилично.

- Предполагам, че освен работната програма, домакините са били предвидили и часове за отдих и развлечение. Така ли е?

- О, да! В работната програма бяха предвидени различни рецитали, четения, изложби на книги на участвали във Фестивала автори, през предишните години.
Провеждаха се на различни места, което само по себе си предизвикваше интерес. Фестивалът протичаше основно в Дома за изкуство и култура, но имаше работни срещи и в Историческия музей, в зала „Бесараб” (кръстена на първия румънски крал); в Митрополията – в зала „Майстор Маноле”.

- Кой спонсорира този огромен форум?

- Основно – Министерството на културата и Общината на града. Но, както разбрахме, има и изключително активно участие на частни спонсори.

- А кога е създаден този фестивал?

- О, отдавна – в далечната 1977 година. Но всъщност, в трудните години на недоимък, след Промяната, Фестивалът има няколко годишно прекъсване. Този празник на поезията, както мога спокойно да го нарека, излиза вече за 21 път.
И тук има една статистика, която ми се иска да споделя с читателите: първият носител на европейската награда, през 1977 г. е българският белетрист Николай Стоянов, а през 2000 г. – поетът Кирил Кадийски. От тогава, седемнадесет години, българин не е успял да вземе тази награда. Затова и днес имам право на неподправена радост и гордост!
Но нека се върнем на програмата, за която ме попита. Имаше организирани посещения до скален манастир, езерото „Видрару” и замъка на граф Дракула – и трите забележителности са в Карпатите.
Имахме много сърдечна среща с кмета на града. За целта бях подготвила скромни подаръци – картички от Александровската гробница, Узунджовската църква, както и един чудесен албум с цветни снимки от Хасково.
Не забравих да взема и по един брой от последните Антология и Алманах, представящи голяма част от творчеството на хасковските автори. Тях също добавих към останалите дарове. Използвах възможността да представя родния си град в най-добрата му светлина и съм много удовлетворена от това.

- С какви впечатления остана от румънската земя, от хората, които я населяват?

- Прекрасни! Знаех, че румънците са като нас – добри и сърдечни хора, но това, което видях като поведение и отношение, надмина очакванията ми. Те са много гостоприемни и значително по-спокойни от нас. Друго, което ми направи много силно впечатление беше, че градовете и селата им са изключително чисти, подредени и добре поддържани. Не видях неизмазан дом, независимо дали е в град или в село.
Имат много зеленина, красиви паркове, алеи, градини. Букурещ също е изключително красив град, с поддържана старинна архитектура, чисти улици. За пътищата им, мога само да изразя възхищение. Инфраструктурата на страната е перфектна и улеснява пътуването по нея.

- А какво ще кажеш за румънската кухня?

- Е, от нея не бях толкова очарована. Повече си ми харесва нашата. И прословутата „мамалига”, приготвена от варено царевично брашно, също не ми допадна. Но нали знаеш, то е и въпрос на навик. Иначе – нищо особено като меню, което да бих желала да пробвам у дома.

- Сигурно се върна от там, събрала много впечатления, създала много нови приятелства?

- Разбира се. Това за мен е един от основните мотиви за участие. Обичам общуването между хората, на живо. Особено, когато то е съпроводено и от една неповторима атмосфера на трептяща духовност. Знаеш, че творецът е необичайно чувствително същество, което има удивителна наблюдателна способност. Тя пък от своя страна, го вдъхновява към творчество.
Творецът е неразривна част от природата, от обществото – с всички негови сфери. Затова и не може да остане безучастен към нещата от живота. Той е най-любознателното същество на тази Земя и най-верният барометър на всичко, ставащо около него. Срещата ми с колеги от целия свят беше един незабравим миг от тази магия. Щастлива съм, че я изживях и ще я нося в сърцето си още дълги, дълги години.

- Ели, пожелавам ти още много такива – вълнуващи и полезни срещи, които да бъдат повод за новите ти поетични вдъхновения. Гордея, че те познавам и се уча от теб! Ще позволиш да публикуваме и наградените стиховете, с които се представи на Фестивала, нали?

- Да, разбира се! И аз благодаря за приятния разговор!