Започва да става страшно – река Дунав пресъхва

Нивата на река Дунав са исторически ниски, а настоящата ситуация е форсмажорна и без аналог през последните десетилетия. Това е бич за корабоплаването, което към момента е почти замряло, каза директорът на дирекция „Речен надзор – Русе“ към Изпълнителната агенция „Морска администрация“ Иван Жеков.
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (ИАППД) инж. Ивелин Занев коментира, че продължителното засушаване и горещото време в Европа водят до трайно маловодие по цялото протежение на реката. По думите му настоящата година се отличава не само с ниските стойности на водните нива, но и с продължителното им задържане под ниското корабоплавателно регулационно ниво. Това създаде проблеми и в съседна Румъния, където в един от най-големите окръзи на страната – Долж, напоителните системи са спрени от повече от две седмици поради изключително ниските нива на водата в Дунав. Над 55 000 хектара земеделска земя не могат да бъдат напоявани, отбелязва в свой материал по темата румънският вестник „Адевърул“. Данните на ИАППД сочат, че нивото на река Дунав при Русе продължава да спада и към днешна дата е достигнало минус 87 сантиметра спрямо условната кота нула, което е с два сантиметра по-ниско спрямо вчера. Водното количество е 1773 кубически метра в секунда. А инж. Занев припомни, че тепърва предстои период с по-ниски води на реката, които обикновено се наблюдават в периода от края на август до септември. „Лично аз не съм чувал да е имало такива нива през годините. След 1990 година със сигурност не е имало подобна ситуация“, коментира Иван Жеков. Той обясни, че в българо-румънския общ участък на Дунав от Силистра до Тимок има повече от 20 критични участъка. Праговете нагоре по течението от Русе при Батин и Вардим са определящи за възможността за преминаване. Според Жеков корабоплаването по реката почти е замряло, тъй като на места дълбочината е едва 16–17 дециметра. При тези условия корабособствениците не могат да натоварват плавателните съдове до пълния им капацитет, което прави превозите икономически неизгодни.
Ивелин Занев посочи, че за осигуряване на безопасното корабоплаване ИАППД извършва поддържащо драгиране в критичните участъци, при необходимост променя трасето на фарватера и продължава подмяната на навигационните буйове. До момента между Русе и Свищов са монтирани 21 нови навигационни буя, оборудвани със светлини и системи за дистанционно наблюдение. Прилага се и т.нар. гъвкава инфраструктура – баржи, разположени извън фарватера, които насочват течението и подпомагат естественото удълбочаване на плавателния път. Иван Жеков обаче изрази мнение, че много от корабоводителите не са достатъчно подготвени за плаване при толкова ниски водни нива и малки дълбочини. По думите му те често не се запознават предварително с актуалната информация за настъпилите промени в дълбочините на плавателния път. Той посочи, че съвременните навигационни системи позволяват да бъде записана безопасна линия за преминаване по електронната карта, която след това може да бъде използвана и от следващите кораби. Това обаче е възможно само ако междувременно не е настъпила промяна в участъка, например вследствие на заседнал кораб. Според Жеков има случаи, в които корабоводители пренебрегват предупрежденията и забраните и правят опити да преминат през критични участъци. След засядане при отсядането се натрупват наноси, които допълнително затрудняват преминаването на следващите плавателни съдове. Ниските води вече доведоха до инциденти по реката. В началото на седмицата пътнически кораб заседна край Видин, а впоследствие започна евакуация на пътниците и подготовка за освобождаването на плавателния съд.
Маловодието разкри и ценни археологически находки. Край русенското село Ряхово, след отдръпването на водите на Дунав, бяха открити древни останки от мамут, по чието изваждане и транспортиране вече работят специалисти от Регионалния исторически музей в Русе.