Защо малките германчета тръгват на училище с голяма фуния

Това е нещото, без което нито един ученик в Германия не прекрачва за първи път училищния праг. Тя трябва да са сладкото начало на първия учебен, който се оказва, че не за всеки първокласник е сладък. Голямата фуния е пъстро украсена или е изработена от цветни хартии. Вътре може да сложите всичко, което може да бъде полезно за детето през първата му година в училище, но не бива да се пропускат и сладките удоволствия.
Ако решите да зарадвате първокласника си с такава фуния, може да сложите вътре малки книжки, цветни моливи, флумастери, пастели, бутилка или манерка за вода, ластици и фибички за коса за момичетата, ключодържател, забавни чорапи, шал, магнитни букви, джобна игра, талисманче или малка плюшена играчка, бисквити, шоколади, бонбони и въобще какво мислите, че ще се хареса на вашето дете.
Историята на тази необикновена традиция започва преди 200 години. Според етнолози сладката фуния се разпространява от провинциите Тюрингия и Саксония в цяла Германия, Австрия и немскоговорящата част на Швейцария. Промишленото производство на фунии започва през 1910 г. в Саксония. Първите писмени доказателства за съществуването на фуниите датират от 1801 г. в Тюрингия. Преди фунията да стане популярна извън двете германски провинции, децата в другите региони са получавали сладко хлебче, ябълка или блокче шоколад.
В днешно време се придава все по-голямо значение за тръгването на училище. Обичайно е кръстници, баби и дядовци, лели и чичовци, вуйни и вуйчовци да участват семейно в училищните тържества. Междувременно социолози предупредиха, че фуниите се превръщат в символ на социалния статус. На някои места е популярно децата сами да изработват фуниите си в края на детската градина. Смята се, че това има педагогическа стойност, а освен това и излиза по-евтино.