За различните подходи по полов признак

/Иван Стамболов/
Да диференцираш хората и да прилагаш към тях различни подходи по полов признак, не е ли сексизъм? Не е ли отстъпление от любимия принцип за равенство? Или съвършеното равенство настъпва едва тогава, когато едни са по-равни от други? Ето това е методиката на културния марксизъм – класите вече не са революционен фактор, защото се разбират помежду си и когато има да се върши работа, я вършат заедно, поради което живеят охолно и в разбирателство. Дошло е времето на изкуствените „онеправдани“ малцинства, за чието „оправдаване“ всички трябва да плащат.
„Така или иначе – споделя авторът – необяснимо е защо България ще е хем страната, в която жените са най-еманципирани, хем те са подложени на ракиено презрение и кухненска принадлежност“. Като оставим настрана, че двете хипотези са очевидно несъвместими, остава да се запитаме в какво семейство е раснал авторът, какво е наблюдавал около себе си, сред какви мъже и жени се е движил.
Поради възрастта си и поради заниманията си аз познавам ужасно много хора, но никъде не съм наблюдавал ракиено презрение към жените. Не казвам, че няма. Вероятно има по родните места на модерните либерали и космополити, но аз не съм виждал. Назначавал съм много хора на работа при мен, наемал съм и мнозина на граждански договори или като подизпълнители, но никога не съм се ръководел от това кой е мъж и кой е жена. Даже през ум не ми е минавало. Гледал съм личните им качества с оглед на конкретните нужди.
Вярно, шофьорите ми винаги са били мъже, а секретарките – жени, но вярвайте ми, не съм върнал нито една кандидатка за шофьорка и нито един кандидат за секретар – такива просто не е имало.