Ивайло Балабанов / Бяла риза

С едничка бяла риза, с две ангелски крила,
невидими за другите, живееше Поета.
И точно тази риза, със свойта белота
до днес го отличаваше във общата несрета.
Тя беше герб и символ, духовно облекло.
Не просто бяла риза, а жреческа одежда
и знак, че в този свят, прогнил от старо зло,
все още има песен, вяра и надежда…
Откраднаха му ризата във снощната мъгла.
Жена му цяла нощ стоя над шевната машина,
отряза първо с ножицата двете му крила
и нова риза му уши от ангелска коприна.
Безкрил, но пак със бяла риза, с вдигната глава,
Поетът, тоест аз, стоях над снощните си думи
и ви изплаках, мили мои, всичко затова, защото
знам, че всички сте с преправени костюми.