Иван Гочев / Право на тъга

Дълбоко във нощта е нейната света обител.
Там млъкват птиците и клей по ствола свети.
Прииждат думите… напират в мен,
до вчера скрити,
като тревица с крехък връх,
пробила сред паветата…

Дълбоко във нощта
разчупвам пак черупката корава
на маската безгрижна – като орех.
Под нимбата на лампата
не праведник –
един брадясал грешник ви говори.

Дълбоко във нощта е скрита
праведната истина
и само за безсънния избива път нататък –
душата му от болното да се пречисти,
в душата му да се разбуди утре
светлината…

Нали за нея всъщност всички сме родени
и своето спасение от нея всеки чака!
прииждат думите, преливат в мен,
болят у мене…

Дано ги чуе някой.