Иван Евлогиев: Културата на малките или малките в културата


По време на войната предложили на Чърчил да намали разходите за култура. „Ако нямаме култура, тогава какво отбраняваме?“ бил отговорът на премиера. Казвам го по повод Димитровград. Димитровград е част от културата на България и не само. И не знам колко хора оценяват тази даденост.
Проблемът е в тези, които работят в областта на културата и тези с претенции за творци, едни избрали си пасивната роля на чиновници в културата, другите клакьори в свитата. Видях във ФБ един разговор на Димов с едно объркано момче, една ентусиазирана дама, и придворният журналист. Ако беше жив Чандлър сигурно щеше да напише, че и птиче би се изчервило от неудобство. Стефан Димитров поне си признава че нищо не разбира от култура… Затова се предлагат Детската градина до Библиотеката да стане склад за галерия „Петко Чурчулиев“, ВМЕСТО ИЗЛОЖБЕННА ЗАЛА НА НАЙ ДОБРОТО В ГОДИНИТЕ НА СОЦИАЛИЗМА. Затова КДК е затворен. Затова нивото на Пеньовите дни падна до нивото на общински конкурс.
Затова АТАНАС КАПРАЛОВ с горчивина от София си спомня за Димитровград
Затова и аз се питам като Чърчил: ЗА КАКВО ТОГАВА СЕ БОРИМ? Културата е еманация на цялостния живот в града. Вместо град-музей в центъра са се настанили магазините за дрехи втора употреба и игралните зали. Защото това е КУЛТУРАТА НА МАЛКИТЕ И МАЛКИТЕ СА В КУЛТУРАТА!