Иван Пейчев / Почти невъзможен

Почти невъзможен
е залезът, вечно убиван
от края на нашия
разговор.
Почти невъзможен е
нашия разговор
в залеза, вечно убит.
Почти невъзможна
си ти.
Къде да отида,
обясни ми,
къде да отида?
Нямам посоки,
нямам морета,
планините огромни
ги нямам,
кажи ми, къде да
отида,
обясни ми, къде да вървя?
Длъжна си,
Обезателно
длъжна си ти
с твоя глас,
обезателно тъмен,
да ми кажеш
къде да вървя.
Да ми кажеш
къде да се върна.
Аз не мога
уверявам те,
аз не мога
да привикна
с панелното щастие,
да привикна
със подстригани
бледни треви,
със зловещите вещи.
Безсърдечна
бъди,
безразлична бъди,
но кажи ми,
къде
да се върна!