Илия Желязов / Хищна песен

Ужасна нощ! Бушуваледен вятър
и светлинки – на звяр зловещ очи!
Вън бурята светкавиците мята.
Балканът с гняв, с бунтовна мощ бучи!

И в този ад се носи вълчи вой,
сред пристъпа на вятъра могъщ!
Изплаква гневен болката си той
и този вой се носи вездесъщ!…

Вълкът бе паднал тази нощ в капан,
безсилен пред жестоката му хватка –
в зъби железни, в нощ като катран
и в схватка зла и съдбоносно кратка.

Сега ечеше воят му нататък,
където беше се Луната скрила.
Опора да потърси в своя миг тъй кратък,
а от демоните – зловещата им сила!

Зовът му накипял бе от закана,
с прокобата на злоба и на бяс!
Безсилен пред зъбите на капана,
потърси в себе си той сатанинска власт!

И с острите зъби на своя гняв,
надмогнал ужас и нагон господен!
Извърши сетния си подвиг величав –
прегризал крак, умираше свободен!…