Имунитетът на президента се разпростира и върху президентството

Доц. Атанас Славов, експерт от Антикорупционния фонд и университетски преподавател по конституционно право, коментира пред БНР акцията на прокуратурата на „Дондуков“ 2, при която бяха извършени арести и претърсвания на кабинети в сградата на президентството. Авторитетни юристи вече осъдиха случилото се като погром върху държавността.
Бяха преминати конституционните граници на намеса в работата на президентската институция. Имунитетът на държавния глава не е просто имунитет на лицето, което осъществява функциите на президент, а е имунитет, който се разпростира върху комуникацията на държавния глава, върху помещенията, където той осъществява функциите си. Учудвам се, че български съдии са издали подобни разрешения, но имайки предвид органите, от които са тези съдии – от Специализирания наказателен съд и от Военния окръжен съд – това не бива да ни учудва, защото тези съдилища не са известни със своята независимост.
Прокуратурата целенасочено и последователно атакува президентската институция през последната половин година в опит последователно да бъде уронен авторитетът на държавния глава. Това вече не е юридическо действие, а е политическо действие, защото президентът има изключително важни функции по конституция и не може с лека ръка който и да е държавен орган – включително и прокуратурата – да атакува по този начин президентската институция или да подлага на административнонаказателни репресии лица, които осъществяват функции в президентската институция – секретари, съветници. Публичното поведение на прокуратурата трябва да е изключително прецизно и юридически обосновано, за да не оставя съмнения за селективен и политически подход към държавния глава. Крайно проблематичното е, когато прокуратурата излезе извън конституционната си функция на държавно обвинение, а си присвоява функциите на раздава публично присъди, каквито по закон могат да издават само независимите съдилища.
Критиката на президента Румен Радев към прокуратурата е напълно обоснована. Изнасянето селективно на комуникация на президента с когото и да било – независимо дали с бизнесмени или с хора от неговата администрация – е нарушение. това е процесуално нарушение, за което трябва да бъде търсена отговорност по силата на Закона за съдебната власт. Изнасянето на тази информация, обгърната във внушението, че те са извършили тежко престъпление, имаме нарушаване на презумпцията за невиновност.
Притеснително е, че един съдебен акт, който не е окончателен и публичен, е попаднал в ръцете на секретаря на президента Пламен Узунов и трябва да бъде установено как е станало. Това със сигурност е крайно притеснително и трябва да бъдат задействани механизмите и да се извърши проверка по Закона за съдебната власт.