История за нов телевизор със стабилизатор

/Димитър Гачев/
Баба ми и дядо ми бяха обикновени селски хора. Докато са били млади, имали са някаква власт в имотите си. Това е било времето на ТКЗС – тата, газените лампи, първите електрически крушки, ранното лягане, радиоточките и чистата храна. После, баща ми отишъл в града да учи, чичо ми копнал имотите и старците минали под ботуш. Сглобена, на две, на три, постройка в дъното на двора, наричана в онези времена „лятна кухня“ и редовно прибиране на пенсиите. Който и да тръгне да ме оборва, говоря за човек на моята възраст, няма как да си изкриви душата, че огромен процент от старците тогава минаваха през този етап преди да поемат към Господа. И сега има доста подобни случаи. По големи празници, обикновено Нова година, все пак, се събирахме всички на една маса, колкото лицемерно да се чукнем с чаша вино. На една такава нова година, бях доста малък, чичо ми си беше купил нов руски телевизор. Със стабилизатор. Гледахме някаква продукция на Хачо Бояджиев и Ласка Минчева, предполагам и някой подхвана една история. Някъде, в Северна България, един телевизор бил гръмнал и убил цялото семейство. Тогава го нямаше и Пеевски, та да знаем истина ли е това или не. Всички цъкахме милозливо за избитото семейство и изведнъж баба ми/ тях също ги бяха качили в новия втори кат на къщата, използван само в извънредно тържествени случаи/ рече:
- Целият свят да избият тия пущини, ние ще оживеем. Откъде телевизор?
Предполагам, баба ми и дядо ми, мир на душите им, нямаше как да пострадат и на ски в Швейцарските Алпи. Но Пеевски вече е факт и сега цъкаме някак информирано.