Йордан Пеев /Втори опит

„…защото не сандъка на живота
А въздуха му искам да отвора!…”
Надя Пеева

Той в нищо не успя от първи път
и често беше нужно да повтори
това, в което други не грешат
и от неволи си сглоби история.
И в нея първата любов е миг,
опитващ се докрай да го догони,
че щастието е откъртен вик
на паднал катерач, потънал в склона.
А болката е тъжен епизод
на онзи, дето крачи бърз пред нея
и топли в шепи късия живот,
защото всъщност друго не умее.
И под индигото от тишина
прозират очертания на мисли,
изгубили тревога и вина,
в които бъдещето е излишно.
И в сянката на думите е жив,
че вместо кестен, стиска кактус в джоба
и погледът му е от туй бодлив,
но втори път годините не могат
като в часовник да го завъртят
и костите на времето да пръснат.
Животът го живее първи път,
а вторият е опит да възкръсне…