Йордан Спасов / Железният мост

Селото беше разделено от река Въча. Двете махали, българска и турска, ги свързваше железен мост. Говореше се, че той е плячка от войните. Често ходех да ловя риба с въдица близо до този мост. Там имаше бързеи, които са удобно място за риболов. Беше привечер, знаех, че по това време мряната играе – изскача от водата, проблясва и с тих плясък се връща във водата. Имах добър опит и затова често уловът беше по няколко килограма. Една част от рибата носех вкъщи, а другата отнасях на бакалина, за да погасявам борчовете на семейството. Помагах на майка си и се гордеех с това. На девет години се научих да режа дърва с бичкия, да ги цепя с брадва, да се грижа за около 30 ангорски заяка, десетина кокошки, още толкова пуйки, кучета, котки и една коза с козлета.
Започна да се смрачава. Контурите и формите на предметите все повече започваха да се размиват. Наближаваше времето на плътните сенки, ултрамарина и пруско синьото. Изведнъж това спокойствие бе нарушено от многолюден глъч и тихи проплаквания. На моста се появи група хора, които започнаха да го изпълват. В средата бяха мъже и жени, които носеха куфари и друг багаж. Около тях имаше полицаи с натъкнати на пушките ножове и накрая деца, жени и възрастни. Множеството се отдалечи по посока на железопътната гара. По-късно разбрах, че са интернирали неблагонадеждните жители на селото. Мостът стана свидетел на много събития. По него минаха заловените партизани, камионите с 23-мата младежи от Перущица, които бяха разстреляни по поречието на река Въча. Мина по него и заловеният американски пилот. След 9-ти септември 1944 г. минаха и партизаните от отряд „Антон Иванов” и камионите с виновните за смъртта на младежите. Те също бяха разстреляни край реката. Между тях е имало и двама свещеници. Както се казва, кръв за кръв – око за око. По-късно и войници от Червената армия прекосиха реката по този железен мост.