Йордан Спасов / Птици

Чух много силен трясък в съседната стая. Скочих и отидох да проверя какво е станало. Когато отворих вратата на кухнята, в първия момент видях счупения прозорец. Помислих си, че някой е хвърлил камък. После видях на пода разперена голяма птица с окървавена глава. Оказа се, че това е сокол, който се опитал да нападне врабчетата, които се хранеха с трохите, оставени от мен и майка ми на перваза на прозореца. Занесох мъртвата птица в нашето училище, за да бъде препарирана.
Веднъж си играехме на улицата до училището. Имаше струпани камъни за строеж. В един момент с периферното си зрение видях, че нещо падна в купчината камъни, а на близкото дърво кацна голяма птица. Започнах да проверявам в купчината и напипах нещо пухкаво и топло. Извадих това нещо и то се оказа яребица. Беше жива, но примряла от страх и изтощение. Дадох я на едно от децата, което каза, че има голям кафез и ще се грижи за нея. Каква наивност проявих. Семейството на хлапето след няколко дни изяде яребицата.
В нашия кокошарник имаше красив петел – едър, със зелено и черно на крилата и разкошна опашка. Беше много гласовит – точен часовник и барометър. Зимата беше много тежка, с големи студове и дълбок сняг. Забелязахме с майка ми, че петелът е умърлушен и не иска да се храни. Решихме да го преместим в къщи под стълбите, където бяха наредени дървета за огрев. Там беше много по-топло, отколкото в кокошарника. На сутринта побързах да видя как е той. Намерих го мъртъв, твърд като камък – беше замръзнал.
Много е приятно да вземеш в ръце скоро излюпени пиленца – жълти, пухкави, много гласовити и подвижни . Баща ми купуваше от някъде десетина – петнадесет пилета и ние с майка ми се занимавахме с тяхното отглеждане.
/Автор на графиката към разказа на Йордан Спасов е Борис Стоилов/