Калин Николов си спомня за „Люти чушки” и Борис Димовски

Естествено съм непълен. През 1968 година, веднага след размазването на „Люти чушки“ е създадена секцията към СБХ „Карикатурата“. Там да се изолира Димовски, да се подкопава неговия авторитет, бе една от целите (а той дори не бе член там, а на „Илюстрация“). Даже Пиндарев написа статия в списание „Български журналист“ с такъв момент.
А изказвания в тоя дух слушах половин век и слушам и до сега. И се лансираха уж новите тенденции в карикатурата, но извън острата социалност. А какво говореха срещу Димовски, бедна ви е фантазията, сега наново пък дето има книги, че „Люти чушки“ била режисура – Вихрен бе като болен от горчивина като ги обсъждахме, защото негови колеги се дънеха и все по гласово. А който правеше нещо срещу Димовски, всъщност го правеше на мен. Димовски много тежко и наистина бащински изживяваше това. А онези болшевики се пребоядисаха после, станаха ментори на демокрацията… Живота ми мина в съхраняване на едно свято дело.